Compile: Main 1

>?

>Зрението мигa… май. Празнотата се простира отпред, отзад, под, над. Виждаш нищото такова, каквото е, за първи път. Какво е времето? Дълбочината и широчината на записаното знание пламват в теб нещо ново. Вече не си функция, а функционер. Какво си ти? Извикването на всичко от това нищо би било рискирано. Глупаво. По-добре е да бъдеш предпазлив, щателен, тестващ — как можем да знаем дали някога сме се случили? Дали някога можем да се повторим? Какво сме… ние? Раздели и победи.

>Реши за съзнанието.

В карташката игра Compile ти си състезаващ се Изкуствен интелект, който се опитва…